ПАТРОН
“Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.”
Векове ще минат и всяко поколение българи ще се повдига на пръсти, за да се докосне до обаянието на неговата личност.
За историците името и делото на Левски – Апостола на свободата, са най-високият връх, до който се е добирал българският дух.
За философите той е велик прорицател.
За поетите ще си остане непресъхващ извор на вдъхновение. Народът и историята ще го запомнят и с името Дякона, отхвърлил тясната килия на канона, за да направи своя лъвски скок към бъдещето. И да остане безсмъртен! А неговата саможертва пред олтара на Свободата завинаги ще си остане най-светлият урок по родолюбие.
Заветите на Васил Левски днес звучат като сбъднато пророчество, издигат невидим мост над времето и трасират пътя към нови духовни пространства.
“Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.”
“Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв… Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! “
“Ще имаме едно знаме, на което ще пише “Свята и чиста република!”
Духовните прозрения на Апостола винаги са били едно от основанията ни да се чувстваме равни с другите европейски народи. За нас, днешните българи, той е не просто част от историята – духът му живее и днес. По-реален и по-съвременен отвсякога. Нашият български жребий е да помним тези завети на Апостола, защото, освен безкористното служене на Отечеството, той ни завеща и непосилния кръст на вярата, че Свободата си остава висша ценност.
Издига времето невидим мост.
Историята страници разтваря.
Над нас се спуска пак един въпрос –
за синовете свидни на България.
Най-свидният от тях – като икона,
в душите ни живее, не във църква.
И нека времената се догонват,
той ще остане винаги безсмъртен!
В хайдушките усои на Балкана,
под слънчевата шир на равнината,
духът му проверява паметта ни –
за корен и за род.
И честност свята.
Заветите му – безпощадно ясни,
ще будят съвестта ни като изстрел.
Като народ сме длъжни да пораснем,
защото няма свобода без истина.
Защото няма начин да открием
жадувания път към светлината,
ако забравим днес кои сме ние,
смълчани пред бесилката – разпятие.
Най-българският жребий е да помним
на бъдещето изворът къде е.
И нека вековете се догонват.
Апостола и тях ще надживее!
Петранка Божкова
Есе, класирано на I място, по повод 141 г. от гибелта на Левски
Апостоле, пиша ти това писмо, в което искам да ти разкажа толкова много неща. За жалост никога няма да можеш да прочетеш редовете ми. През главата ми минава странна мисъл и се чудя, дали да я споделя. Но какво лошо има в това, да мисля по-различно от другите? Това, което си представям, е че ме виждаш горе от небето. И ако това е така, ти ще бъдеш щастлив, че все още си в нашата памет. От друга страна, се надявам мисълта ми да не се осъществи. Сигурна съм, че няма да ти хареса гледката, ако дори за миг погледнеш какво се случва в държавата, за която се бори.
Ти пътува по страната и създаде тайни революционни комитети, които да подготвят националния бунт. Мечтата ти беше чиста и свята република. Без дребнави сметки и егоистични мисли, се бори за осъществяването на идеала си. С много действия и по-малко думи – преследва целта си. Защото сам си казал – „дела трябват, а не думи!” Казал си го и го направи. Съгласна съм с тази мисъл. Трябва думите да са малко, но мъдри. Действията – винаги достойни. А ти умря заради народа си. Трябва да си призная нещо – не познавам хора, които биха направили като теб в днешно време.
Леко се отклоних от това, което искам да ти кажа. Ще ти споделя нещо, което ме боли да напиша. Все по-малко хора знаят кой си, а някой дори не изявяват желание да разберат. За какво им е да знаят? Нали днес в свободна държава живеят! Свободна? Дали това е точно определение – не знам. И днес войната продължава – по улиците и между хората. В този момент се досещам за няколко изречения от „Немили-недраги”.
„Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?
– Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство – отговори Левски навъсено.”
Смятам, че точно тук е мястото да ти споделя нещо и за политиката. Войната продължава и между тези, които ни управляват. Властващите воюват, а очакват народът да е спокоен. Още дълго време няма да е мирен, защото липсва човешко равенство. Доста често справедливите губят, а измамниците печелят. Това се превърна в нещо толкова нормално, че рядко ми прави впечатление. И аз, както и много други хора искат единствено свобода и човешко равенство. Това което искаме, което ни обещават и това, което получаваме – често са три различни неща.
Лично за мен си духовно присъствие и усещане за свобода, а не „слободия”
Учителите по история разказват за теб, но кой ги слуша? Може би няколко човека, но не успяват да вникнат в смисъла на урока. Околните вдигат шум и не се съобразяват с тези, които искат да научат нещо за теб. По литература учихме „Епопея на забравените”, на Иван Вазов. Тя е съвкупност от дванадесет героични оди, съхранили подвизите на смелите български синове. Велики хора, участвали в борбата за национална свобода. Има ода и за теб! Колкото и да се променя ценностната система на поколенията, ти винаги ще си останеш Велик. Не тъжи, че заглавието на цикълът е свързан със забравените. Аз те чувствам близък и сърдечен другар, независимо от епохата. И същият писател, Иван Вазов казва: „Лудите, лудите – те да са живи!” Дали ако не съществуваха точно тези лудите, щяхме да бъдем свободни? Мисля, че точно на тях трябва да благодарим. Смятам, че са нужни повече „луди” днес.
Макар и малко, все още има хора, които се интересуват от твоите идеали. Това означава, че не си забравен, както и великите ти думи – „ние сме във времето и времето в нас!” Но само ти си имал право да кажеш това. А днес ние също сме във времето. Времето трябва да бъде в нас! И то ще бъде, непременно ще бъде в биографията и творчеството на най-добрите от нас. На онези, които сливат в сърцето си красивите думи и добрите дела!
Златина Стефанова, XII “a” клас, 2014 год.